CS FOREX Trading - Общи положения

[Zhelev]

Дори цената да се отклони с 1%, това единствено :
3а. намалява с 1% вероятността за продължаване
3б. увеличава с 1% вероятността за обръщане.

Това определено ми хареса, макар да не съм 100% убеден, че е математически вярно.

Математически подобно твърдение е абсолютно невярно. Вероятността за всяко едно събитие във всеки един момент е или 0 или 1 или някъде помежду и не е линейно обвързана с минали събития...

Мисля, че VGC го е написал най-добре, за което му благодаря :)

[Dusty]

Прав е, но ако спадаш към неговата категория - на форекс- скептиците. А има също форекс-прагматици, форекс-техници, форекс-математици, форекс-романтици. Не намерих тема "Философия на форекса", затова го пиша тук

[Zhelev]

Прав е, но ако спадаш към неговата категория - на форекс- скептиците. А има също форекс-прагматици, форекс-техници, форекс-математици, форекс-романтици. Не намерих тема "Философия на форекса", затова го пиша тук

По-скоро форекс-математик е VGC, макар наистина да има известен скептицизъм в подписа му - честно казано не знам защо. Ако приемем за вярно това, което е споделил в последните си постове, е достатъчно човек да търгува акции по изпитаната рецепта buy and hold.

Да речем, че акцията струва $100 и поскъпване с 300% е равновероятно на спад с 75%. Следователно в 50% от случаите ще загубим $75, а в останалите 50% ще спечелим $300. От 100 сделки би трябвало да реализираме приблизително $11250, което е над 100% доходност.

Дали съм смятал правилно

[Random Selection]

Желев, винаги съм се удивлявал как n брой хора могат да четат един и същ текст и 95% да разбират каквото си искат. Малко като пазарните реалности, което... ъъъ... може би обяснява отчасти нещата.

VGC е сред хората, които през годините многократно са се доказали и са спечелили уважението ми. По най- безсрамен начин съм крал идеи от него... В случая обаче не е доразвил мисълта си, респективно не си смятал правилно.

Дори цената да се отклони с 1%, това единствено :
3а. намалява с 1% вероятността за продължаване
3б. увеличава с 1% вероятността за обръщане.
... а това почти не променя началната хипотеза.

StoneHeart говори за вероятности.

Поскъпването с 5% е равновероятно на спад от 4.76%
Поскъпването с 10% е равновероятно на спад от 9.09%
Поскъпването с 20% е равновероятно на спад от 16.67%
Поскъпването със 100% е равновероятно на спад от 50%
Поскъпването с 200% е равновероятно на спад от 66.67

Какво значи горното в превод:

Иванчо има 10 ябълки. Раздава 5 на приятели.
С колко %-та са намалели ябълките на Иванчо?
А с колко %-та трябва да се увеличат, за да бъдат 10 отново?

До тук имаме елементарна текстова задача от началните класове. От нея ще научим какво е отношението в %-ти, но не и пазарна вероятност.

Ако задачата влключва още един въпрос от типа: А каква е вероятността Иванчо да възстанови ябълките отново до 10?, вече ще калкулираме вероятности. В случая въпросът е с невъзможен отговор поради недостатъчно условие.

Ако бащата на Иванчо е градинар и отглежда ябълки, а сега е сезона им, вероятността клони към 1 (100%). Ако Иванчо живее на северния полюс, поради метеорологичните условия е изолиран от света и няма достъп до ябълки, в продължителен период от време отговорът ще клони към 0 (0% вероятност в обзоримо бъдеще да се сдобие с ябълки). Възможни са още неизброимо количество ако-та, които отсъстват в условието и респективно вероятността е неизчислима при така зададеното условие.

Пак ще повторя - в случая имаме отношения, а не вероятности. Вероятността да се случи едно или друго може при определени условия да е равновероятна, но това ще е много частен случай и респективно няма как калкулацията ти да е вярна. Ако не можем да измерим дължината на вълната, няма как да пресметнем вероятността. В случая трябва да знаем кой колко камъка има, кога, къде и при какви условия ще хвърли наличните си камъни в езерото, какви вълни ще се образуват, колко от тях ще се унищожат, колко ще се подсилят при интерференцията и каква ще е суперпозицията на съвкупната вълна. Едва тогава можем да изчислим къде във вълната е най- вероятно да открием елементарна частица, т.е. каква е вероятността за определено събитие. Ако в сметката добавим и новопридобитите камъни от неизвестен брой лица по неизвестен брой причини, ще се приближим още малко до математическата вероятност, но аз отказвам да участвам в подобни калкулации.

[vgc]

Да речем, че акцията струва $100 и поскъпване с 300% е равновероятно на спад с 75%. Следователно в 50% от случаите ще загубим $75, а в останалите 50% ще спечелим $300. От 100 сделки би трябвало да реализираме приблизително $11250, което е над 100% доходност.

Дали съм смятал правилно

Абсолютно правилно си го сметнал още повече че съм го "доказал" за себе си емпирично с помощта на ЕА. Единственият проблем е че трябва да се почака доста годинки докато една акция скочи с 300% но какво да се прави
Random Selection пропуска момента че финансовите институции работят основно с проценти и за да сравнява ябълките с финансовите показатели трябва просто да си сложи логаритмична графика което пак че доведе до това което написах. Идеята всъщност не е моя, а на едно момче от преди години - бях писал за нея още тогава някъде по темите за бетинг-граалчета и както казах заставам зад тезата на 100%

[Random Selection]

VGC, няма как да ме убедиш, че вероятността да загубя 50% от капитала си и след това да направя 100% е еднаква. Дори без сложни калкулации е ясно, че правейки същото, както до сега и без налична промяна в пазарното състояние, е по- вероятно да загубя всичко... Ако по някакво стечение на обстоятелствата пазарът се напасне към действията ми, да, възможно е, но тук вече си говорим за много малко вероятно събитие.

Финансовите институции могат да измерват каквото си искат с каквото си искат. Това не е вероятност. Ако подредя n брой ябълки в редица и измеря, че е дълга 1 метър (Х %-та), това няма да значи, че вероятно всяка редица от същия n брой ябълки ще е дълга един метър.

Логаритмичната графика е построена на базата на логаритмична функция. Позната ли ти е функция, която да калкулира всички променливи, влияещи във всеки един момент на цената? Ако не, то как изчисляваш вероятност за бъдещо събитие? В случая анализираш измерването си в конкретния момент и в конкретните условия, а не "реалността".

StoneHeart прави нещо подобно, казвайки, че отклонение с 1% води до аналогична промяна във вероятностите. Това е неговото разбиране или ако предпочиташ усещане, че нещата са така по неговата математика. Ако не можеш да предложиш логаритмична функция, която да описва всички фактори, влияещи на цената във всеки един момент, значи имаш знание, което е неприложимо към съответната действителност и няма как да предскажеш подобна сложна бъдеща вероятност с подобни средства.

[Random Selection]

Това, което казваш, може да е вярно само при неограничен ресурс, неограничено време и неограничено постоянство на прилагания метод. Трите неизвестни в "уравнението", клонящи към безкрайност, са предпоставка за погрешно зададен въпрос.

[Dusty]

Колеги, спомнете си втория основен въпрос във философията - "Познаваем ли е светът, или не". За вас отговорът е позитивен и решенията ви се базират на това. Според повечето философски школи обаче отговорът е негативен и погледнато така, инструментариумът ви показва единствено очакваните от вас резултати, а не пълната картина. Е, и това е за "Философия на форекса".

[Random Selection]

Колеги, спомнете си втория основен въпрос във философията - "Познаваем ли е светът, или не". За вас отговорът е позитивен и решенията ви се базират на това. Според повечето философски школи обаче отговорът е негативен и погледнато така, инструментариумът ви показва единствено очакваните от вас резултати, а не пълната картина. Е, и това е за "Философия на форекса".

Умен, умен! Само едно малко уточнение: "Познаваем ли е светът по рационален път, или не".

Практиката показва, че очакванията създават реалността. По същия начин съветските учени доказват по времето на студената война, че неутриното има изключително малка маса (противно на битуващите до тогава схващания). Когато абсолютно идентични експерименти са правени в САЩ, резултатите са коренно противоположни. Тогавашните разбирания на американските учени не са допускали подобно животно и резултатите доказват очакванията им. В последствие теорията се променя и по теоретичен път се предполага, че неутриното би трябвало да има някаква минимална маса. Когато това схващане се налага, всички подобни експерименти, независимо кога, къде и тн са проведени, доказват теоретичните очаквания. Големият философски въпрос е, дали откриваме или създаваме реалността?

Една ябълка цапнала шизофреника Нютон по главата и нашия открил гравитацията. Е, логичният въпрос е, съществувала ли е гравитацията преди това? Ако да, то следва че гравитацията е съществувала някъде там в нищото и "в никога" преди всичко останало и Нютон просто я е открил, а не я е създал. Е тук вече логиката ни запраща на ръба на здравия разум. Излиза, че гравитацията е съществувала, преди да съществува... Математически ще докажем всичко, което искаме, ако си позволим съответните заблуди и условности, а когато нещата не пасват, просто ще измислим нова математика.

[Naysmith]

Колеги, спомнете си втория основен въпрос във философията - "Познаваем ли е светът, или не". За вас отговорът е позитивен и решенията ви се базират на това. Според повечето философски школи обаче отговорът е негативен и погледнато така, инструментариумът ви показва единствено очакваните от вас резултати, а не пълната картина. Е, и това е за "Философия на форекса".

В абсолютен смисъл - да, светът е познаваем. Но неизвестните са толкова много, че отговорът на този въпрос има само философски смисъл. От наша гледна точка, както светът, така и пазарът са хаотични системи в математическия смисъл на понятието. Тоест ефективно са непознаваеми. Това не пречи да живеем и да сме успешни в света, не пречи и да се търгува успешно на пазарите.

Random Selection, едно уточнение - гравитацията е съществувала преди да имаме понятие за нея. Това, че ние даваме или не име на някакъв обект или феномен не променя обективния факт на съществуването или несъществуването му.

[K_W]

StoneHeart говори за вероятности.



Какво значи горното в превод:

Иванчо има 10 ябълки. Раздава 5 на приятели.
С колко %-та са намалели ябълките на Иванчо?
А с колко %-та трябва да се увеличат, за да бъдат 10 отново?

До тук имаме елементарна текстова задача от началните класове. От нея ще научим какво е отношението в %-ти, но не и пазарна вероятност.

Ако задачата влключва още един въпрос от типа: А каква е вероятността Иванчо да възстанови ябълките отново до 10?, вече ще калкулираме вероятности. В случая въпросът е с невъзможен отговор поради недостатъчно условие.

Ако бащата на Иванчо е градинар и отглежда ябълки, а сега е сезона им, вероятността клони към 1 (100%). Ако Иванчо живее на северния полюс, поради метеорологичните условия е изолиран от света и няма достъп до ябълки, в продължителен период от време отговорът ще клони към 0 (0% вероятност в обзоримо бъдеще да се сдобие с ябълки). Възможни са още неизброимо количество ако-та, които отсъстват в условието и респективно вероятността е неизчислима при така зададеното условие.

Пак ще повторя - в случая имаме отношения, а не вероятности. Вероятността да се случи едно или друго може при определени условия да е равновероятна, но това ще е много частен случай и респективно няма как калкулацията ти да е вярна. Ако не можем да измерим дължината на вълната, няма как да пресметнем вероятността. В случая трябва да знаем кой колко камъка има, кога, къде и при какви условия ще хвърли наличните си камъни в езерото, какви вълни ще се образуват, колко от тях ще се унищожат, колко ще се подсилят при интерференцията и каква ще е суперпозицията на съвкупната вълна. Едва тогава можем да изчислим къде във вълната е най- вероятно да открием елементарна частица, т.е. каква е вероятността за определено събитие. Ако в сметката добавим и новопридобитите камъни от неизвестен брой лица по неизвестен брой причини, ще се приближим още малко до математическата вероятност, но аз отказвам да участвам в подобни калкулации.

Има една много хубава поговорка "От дърветата не вижда гората" математиката ви заслепява и повечето от вас правят точно това.
Е, Random Selection ви я показа("гората") използвайки елементарния пример с ябълките на Иванчо и по-точно втората част. "Не става с ябълки, а става с %" абсолютно невярно, финансовите пазари се ръководят ИЗЦЯЛО от търсене и предлагане (supply demand), съмнявам се някой да го оспорва и всичко търгувано на тях може да се разглежда като стока(вкл. валутите).

[Random Selection]

Random Selection, едно уточнение - гравитацията е съществувала преди да имаме понятие за нея. Това, че ние даваме или не име на някакъв обект или феномен не променя обективния факт на съществуването или несъществуването му.

Това твърдение е недоказуемо.

Ако гравитацията е съществувала преди Нютон, следва, че тя е съществувала винаги, т.е. и преди началото на света. "Седяла" си е там никъде и никога, без маса, без енергия, без да е в нечие съзнание, т.е. преди съзнанието. Сега... ако законът за гравитацията е съществувал преди всичко останало, излиза, че няма обект, явление и тн, които да не са съществували в този първичен момент. Някъде около закона на гравитацията в нищото се се реели куп "неща" - някоя атомна централа, напъпила роза или динозавър... Абсурд, нали?

За да се убедиш, че това е така, предложи поне един научен атрибут на съществуването, който да е приложим към закона на гравитацията. От друга страна мога да изброя безкрайно много атрибути на несъществуването, които той "притежава".

Колкото и да го въртим и сучем, излиза, че единственото смислено твърдение в случая е, че преди Нютон не е съществувал закона за гравитацията, както и самата гравитация! А това от своя страна значи, че... не съществува никъде другаде, освен в главите на хората, а ключовата думичка в случая е вяра. Учили са те, че това е така и вярваш, следователно за теб е реално.

Науката казва, че призраците нямат маса и енергия (атрибути на съществуването), респективно не съществуват и са само в главите на хората. Математиката, логиката, науката (разбирай и закона за гравитацията) нямат маса и енергия, респективно не съществуват и са само в главите на хората. Призраци...

Току що ви преразказах една книжка, ще се сети ли някой коя?

[K_W]

"Чатица или вълна" Кой каквото търси, това намира.
Избиваме към физиката, но ще си позволя дългия пост, тъй като смятам че статията има общо с теамата и пазарите.

Учените откриха че квантовия свят се ръководи от класическата теория на хаоса
Хаотичното поведение на квантовите системи е правило, а не изключение в нашата вселена. Стабилния свят който наблюдаваме с нашите сетива в основата си се управлява от класическата теория на хаоса и всъщност е в резултат на динамичното равновесие на хаоса в квантовия свят.

Класическата теория на хаоса изследва непредсказуеми на пръв поглед динамични системи, в които дори и пренебрегващо малки събития могат напълно да променят поведението на системата. Подобни системи се наблюдават навсякъде около нас, като се започне от формирането на облаците в атмосферата, химичните реакции, борсите и се стигне до сложността на биологичните системи. Макар че на пръв поглед тези системи са напълно хаотични те все пак се подчиняват на математически закони и могат да се опишат с математически уравнения, проблемът при тях е че не може да се предвиди дългосрочното им поведение.

До сега никой не бе привеждал експериментално доказателство че квантовия свят се ръководи по законите на хаоса. Квантовия свят, светът на фотоните, електроните и атомите се управлява от неопределеността. Една частица е едновременно и частица и вълна и е невъзможно да се определи нейната позиция и посока на движение едновременно.

Това представлява голям проблем за физиката, ако не можете да изчислите прецизно стартиращата позиция на една квантова частица, то тогава не можете да построите математически модел по който да изчислите последствията от движението на тази частица. Тоест не можете от взаимодействието на малките градивни елементи да извлечете феномените които наблюдаваме с просто око.

„Проблемът е че учените не разглеждат хаоса в една квантова система”, казва професор Поул Йесен от университета в Аризона. „Ние вярваме че квантовата механика е фундаменталната теория, теорията която описва всичко, и от нея би трябвало да произтича класическата физика на големите тела – като хора, планети, галактики и прочее. Тоест класическата физика би трябвало да е частен случай на квантовата физика”.

За да докаже че квантовите системи се ръководят от теорията на хаоса, Йесен и неговия екип извършиха серия от експерименти, които да покажат класическия хаос в квантовия свят. Те охладиха индивидуален цезиев атом с помощта на лазер и го подложиха на редица манипулации с магнитно поле и лазерна светлина.

„Представете си атома като микроскопична издатина, която се върти около оста си с постоянна скорост. Ние многократно променяхме посоката и ъгъла на въртене в серия от цикли, като всеки цикъл включваше ‘избутване’ и ‘извиване’”, казва Йесен. “Тъй като въртящите атоми са малки магнити, за ‘избутване’ използвахме пулсиращо магнитно поле. ‘Извиването’ бе по-трудно. Успяхме да го постигнем, като подложихме атома на оптично-честотно електрическо поле, с помощта на прецизно насочен лазерен лъч”.

Учените заснеха кванто-механичните състояния на атомното въртене в края на всеки цикъл с томографска техника. Когато подредиха снимките в филмче, учените наблюдаваха еволюцията на квантово състояние на атома. Резултатите бяха поразителни. Въпреки хаотичната неопределеност на частицата, тя показваше области на стабилност, подсказващи как се формират класическите физични системи.

Един от най-драматичните доказателства за това се виждаше с просто око от филмчето. Квантовия връх на атома бе винаги в изчислените области на стабилност, независимо от въртенето на атома, тоест в една и съща област от атома се наблюдаваше динамическо равновесие а в останалата област – хаотично поведение (виж снимката).

Експеримента обяснява и връзките на така нареченото – квантово вплитане (quantum entanglement), с хаотичната динамика на частиците. Електроните и ядрото на атома оставаха невплетени докато имаше квантово равновесие и бързо се вплитаха когато настъпваше хаотичност в системата.

Често се бърка, че хаоса е абсолютно неподлежащ на математично изчисление и че поведението на хаотична система е абсолютно непоследователно. Всъщност може да се предвиди поведението на една такава система, трудността идва в изчислението на дългосрочните ефекти в нея. Хаотичната същност на вселената в която живеем със сигурност ще отвори много философски въпроси. Например откритието показва че не можете да сте ясновидец или предсказател в нашата вселена, защото това противоречи на физичните законите или например че няма съдба.

[Naysmith]

Random Selection, едно уточнение - гравитацията е съществувала преди да имаме понятие за нея. Това, че ние даваме или не име на някакъв обект или феномен не променя обективния факт на съществуването или несъществуването му.

Това твърдение е недоказуемо.

Ако гравитацията е съществувала преди Нютон, следва, че тя е съществувала винаги, т.е. и преди началото на света. "Седяла" си е там никъде и никога, без маса, без енергия, без да е в нечие съзнание, т.е. преди съзнанието.

А това е метафизика. Съзнанието няма никакво отношение към съществуването на нещата. Има отношение само към изучаването им. Преди Нютон гравитацията очевидно е съществувала, защото без нея нямаше да има планета, на която Нютон да се роди, нито слънце, което да осигури необходимата за живота енергия. Ние изучаваме физичните закони, не ги създаваме.

[Random Selection]

А това е метафизика. Съзнанието няма никакво отношение към съществуването на нещата. Има отношение само към изучаването им. Преди Нютон гравитацията очевидно е съществувала, защото без нея нямаше да има планета, на която Нютон да се роди, нито слънце, което да осигури необходимата за живота енергия. Ние изучаваме физичните закони, не ги създаваме.

Съвременната физика е преди всичко метафизика. Съзнанието има активна роля по отношение на съществуването на нещата. И към изучаването им. Когато се провежда експеримент с човешки наблюдател, квантите реагират като частици. Когато експеримента се контролира електронно, поведението им е на вълни.

Изводът е прост - съзнанието "материализира" вълната в частица, в "материя". Без съзнателно внимание, няма материална "действителност" и дървото, което пада само в гората, без да има кой да го чуе, не вдига шум.

Преди Нютон гравитацията няма как да е съществувала. Ако е съществувала преди това, значи е съществувала винаги. По същата "логика" и двигателят с вътрешно горене е съществувал винаги.

Ние създаваме физичните закони и изучавайки ги, ги материализираме. Съвсем опростено превеждам твърденията на съвременната физика. Вероятно ти звучи странно, но отвъд ежедневната логика е така.

Как е измислен антиграв-а? Науката по това време твърди, че е невъзможно подобно нещо, т.е. не съществува и дори теоретично се доказва несъществуването му. Военните фейкват филм, на който индипендънт учен конструира и демонстрира антигравитация. При инцидент по време на демонстрацията "загива", а "портотипа" и всичките му "чертежи" са унищожени. Водят най- изтъкнатите умове в "дома му", предоставят им останките, както и най- модерните лаборатории и след няколко години невъзможното става възможно. Първоначалният пробив е теоретичен. Някой допуска, че е възможно. После напасва доказателство. После се конструира апарат. Съществувала ли е преди това антигравитацията?

Ако предложиш поне един атрибут на съществуването, съотнесен към коя да е научна постановка, ще те призная. Дотогава няма никаква разлика между науката и суеверията (призраци, демони и тн).

Айде стига толкова, че деня мина в приказки.

[Naysmith]

Съвременната физика е преди всичко метафизика.

Без да се засягаш, но това е популярен мит, който е свързан с липса на достатъчно познания в областта. Съвременната физика е дръпнала доста над училищното ниво и нивото на общата култура, което води до неразбиране и погрешното заключение за метафизиката. Всъщност съвременната физика се е приближила повече до математиката, защото се занимава с неща, които се налага да бъдат изучавани основно през математически модели.

Съзнанието има активна роля по отношение на съществуването на нещата. И към изучаването им. Когато се провежда експеримент с човешки наблюдател, квантите реагират като частици. Когато експеримента се контролира електронно, поведението им е на вълни.

Това е типичен пример (да не кажа "типичниЯТ пример") за недостатъчно знания. Отново - без да се обиждаш. "Наблюдател" е подвеждащо понятие в случая. Съзнанието отново няма отношение към нищо, разликата идва от физичната величина "информация". Почети малко по въпроса и ще се убедиш, че бъркаш.

[Dusty]

Съвременната физика е преди всичко метафизика.

Без да се засягаш, но това е популярен мит, който е свързан с липса на достатъчно познания в областта. Съвременната физика е дръпнала доста над училищното ниво и нивото на общата култура, което води до неразбиране и погрешното заключение за метафизиката. Всъщност съвременната физика се е приближила повече до математиката, защото се занимава с неща, които се налага да бъдат изучавани основно през математически модели.

Съзнанието има активна роля по отношение на съществуването на нещата. И към изучаването им. Когато се провежда експеримент с човешки наблюдател, квантите реагират като частици. Когато експеримента се контролира електронно, поведението им е на вълни.

Това е типичен пример (да не кажа "типичниЯТ пример") за недостатъчно знания. Отново - без да се обиждаш. "Наблюдател" е подвеждащо понятие в случая. Съзнанието отново няма отношение към нищо, разликата идва от физичната величина "информация". Почети малко по въпроса и ще се убедиш, че бъркаш.

Франсис Колинс е дългогодишният ръководител на проекта "Човешки геном", който се приема за едно от най-сериозните достижения на цивилизацията ни в последните десетилетия. След като приключва работата си, той пише книга за проекта, в която основният извод е /според мен/ - "Всичко направихме, по-най-добрия начин и все пак нещо липсва". Книгата е озаглавена "Езикът на Бог". Препоръчвам я на участниците в добрата дискусия тук

[Random Selection]

Говорим, обсъждаме, обменяме идеи. До тук, смятам, всичко е в реда на нещата и няма място за емоционални реакции, само защото мислим различно.

Проблем е в случая липсата на теза. Практически казваш: "Това не е така, защото не си чел достатъчно", което само по себе си е абсурдно твърдение. Нито излагаш алтернативно становище, нито го аргументираш, нито оборваш някое от доказателдтвата, които нахвърлях (безредно). Ок, предложи друго схващане (дали е случаен подобен статичен израз?), представи ни го в смлян вид, покажи някаква степен на разбиране и после подкрепи думите си с линк от уикито като допълнение. В случая се криеш за чужди думи, които не е ясно, дали осмисляш. Ако предложиш аргументирана теза, можем да дискутираме. "Това не е така, защото не си чел достатъчно", предполага съвсем друга насока на разговора.

Все едно си перефразирал Сократ: "Аз знам, че нищо не знаеш, но ти и това не знаеш". Подобно твърдение преди всичко е обидно за автора му.

Казваш: "Всъщност съвременната физика се е приближила повече до математиката, защото се занимава с неща, които се налага да бъдат изучавани основно през математически модели."

И в предните ти постове има подобни съмнителни твърдения, на които по принцип е безсмислено да се спирам. В случая нещата стоят точно обратно. Не Айнщайн (физиката) се приближава до Евклид (математиката), а я създава, за да опише теоретичните модели. Съвремените физични модели обясняват света като 10, 11 или дори 26 измерен (26 измерения!!!). Тук гимназиалната математика е в безпомощност и има нужда от нов инструментариум, който се създава в услуга на модела, а не обратното - математическата конструкция да създаде даден теоретичен модел.

Фактически, приравнено до най- елементарен пример, си казал, "кокошката се приближи до яйцето, защото на последното му е студено", вместо "кокошката (физиката) затопли яйцето, за се роди (излюпи) пиленце (математика, която да опише модела).

Ако в едно просто изречение оплиташ елементарни логически връзки, как да предположа, че разбираш идеите заложени в линка, който цитираш? Това, мисля, би обяснило и липсата на теза.

А да твърдиш, че съзнанието няма отношение към нищо е най- малкото несериозно. Огромното множество случаи на пациенти в кома, клинична смърт и тн, които след събуждането/"съживяването" си разказват неща, които са се случили, за които нямат информация и въпреки това описват в поразителни детайли, е показателно, че съзнанието не е в ума. Как иначе Иван ще знае какви дрехи е носила Марийка него ден на другия край на света, когато дори не се познават, а в допълнение за кратко през това време ЕЕГ-то на Иван е права линия? Последните медицински проучвания сочат, че мозъка (определени негови функции) продължава да функционира за известно време и при права линия на ЕЕГ-то, но "завърналите" се разказват, че през този период от време не са се идентифицирали с тялото. Въпреки това са имали възприятия, усещания, мисли, които не са непременно свързани локално със заобикалящата ги среда.

Логичният извод е, че съзнанието не е "позиционирано" в ума и продължава съществуването си и след биологичната смърт на индивида. Съзнанието твори реалността, а фактът, че сме физически ограничени, е своего рода еволюционен тест. Намали на половина съдържанието на кислород в атмосферата и ще принудиш някой хипотетично голям аеробен вид да намали размерите си и потреблението на кислород или да изчезне. Еволюция, но не нейчъръл, а рандъм..

Dusty, ще потърся книгата, провокира интерес!

Съжалявам за липсата на форма най- вече при цитатите, но пиша от тел.

[Naysmith]

Кхъм... самият факт, че приравняваш математиката с Евклид говори достатъчно.
Ако погледнеш исторически, математиката винаги е водела пред физиката (което впрочем е очаквано, предвид, че физиката нищо не може да направи ако няма необходимите математически модели за това). Първите идеи за интегрално смятане са от древна Гърция, за диференциално - около 5-ти век от новата ера в Индия. Физиката използва тези модели за да описва процесите в променливотокови вериги, смятам е ясно кога се случва исторически. В математиката идеята за многомерните пространства е представена от Давид Хилберт около 1909-та, когато физиците не са имали и бегла представа за струнна теория. И т.н.
Тезата ми беше, че изучаването на неща в много малък (квантова физика) или много голям (астрофизика) мащаб по необходимост се прави математически, защото емпиричните изследвания са... трудни. Не можеш да хванеш един фотон и да правиш неща с него. Респективно и със звезда не можеш да правиш неща. Това води до едно допълнително ниво на абстракция, което "публиката" като цяло не знае и което води до възприятието за метафизика. Всъщност нищо метафизично няма. Моделите са си чиста математика, те дават конкретни предположения, които след това се потвърждават или отхвърлят чрез конкретни експерименти. За твоя пример с различното поведение на фотоните си има ясни математически причини те да се държат така, които НЕ са свързани със съзнанието. Тази връзка е също такова погрешно възприятие заради терминът "наблюдател", който в квантовата физика изобщо не означава "човек, който гледа". Означава, че по някакъв начин (без значение какъв) се извлича информация (физичната величина, за която вече дадох вики линк) за наблюдавания обект. Разбира се, говорейки за елементарни частици, очевидно извличането на информация се случва през съответната апаратура, а не през бавната система на човешкото зрение, която е абсолютно неспособна да види неща, които са на порядъци по-големи от фотон.

[avkch]

Поредната страхотна дискусия във форума, вече прескачам скучните теми за валутната търговия и чета само теоритично-философските

@Random Selection- наред с твърдения с които съм съласен излагаш и някои които ми е трудно да възприема
Пример: "Преди Нютон гравитацията няма как да е съществувала. Ако е съществувала преди това, значи е съществувала винаги." Не го разбирам, изцяло противоречи на моята логика. Ще дам сходен пример зада видиш колко абсурдно ми звучи това: Преди мен, майка ми няма как да е съществувала защото ако е съществувала преди това значи е съществувала винаги !!?? Какво пречи да е съществувала само 21 години преди мен? Щото доколкото знам и преди Нютон хората са ходили по земята но това изобщо не пречи гравитацията да е възникнала в един по-ранен момент.

Спомням си в университета професора ми по физика разправяше за студент от предишните випуски който му доказал по подобен нячин че гравитацията не съществува реално а е само в главите на хората. Понеже въпросният професор беше от т.нар. "стара школа" (беше на 78) предложил на студента да му го докаже практически като скочи от прозореца, въпреки убедителните си теоритични доводи студентът отказал

Можеш ли да ми дадеш някакъв линк за антигравитацията че наистина ми е интересно, всичко което съм намирал по темата изглежда силно скалъпено? Пък и гледам тука на строежа отсреща се мъчат още с разни кранове ...