Фрази и изрази

[GEN4O]

"Ако си роден беден, това не е твоя грешка. Но ако умреш беден, това вече е твоя грешка."

[mich89]

"Обещание без дисциплина е начало на самозаблуда."

[5-ko]

"Животът не е поредица от и... и... и... Животът е поредица от или... или... или... "

[pitfx]

Aко не умееш да говориш, научи се да мълчиш.

[saxmovies]

"Ако искаш да разбереш каква е стойността на парите, опитай се да вземеш назаем."
Бенджамин Франклин

[5-ko]

ТАЙНАТА НА УСПЕХА!

- Господине, каква е тайната на вашия успех? – попитал журналистът един преуспяващ бизнесмен. Разбирам, че това е тема на дълъг разговор, но ако може да ми отговорите накратко?

- Мога да ви отвърна само с две думи.

- Само две думи ли? И кои са те?


- Правилните решения!

- А, как сте сигурен, че сте взели правилното решение?

- На това може да се отговори само с една дума.

- Коя е тази дума?

- Опит!

- И как получихте този опит?

След като се поразсмя, бизнесменът отговори:

- Мога да кажа две думи!

- Кои са те?

- Неправилните решения!

[StoneHeart]

Коментар в MyFxBook :

ForexAssistant posted:
No, I do it for the money. Of course "I" don't really trade anymore, that's the computers job. I fish, ride horses and do my research. So I enjoy what I do and let the computer handle the dirty work but, I do it for the money.

Bob

[saxmovies]

"Преобладаващата мъдрост е, че пазарите винаги са прави. Заемам позицията на опозиция. Предполагам, че пазарите винаги грешат. Дори ако предположението ми е понякога е погрешно, аз го използвате като работна хипотеза. "
Джордж Сорос

[alexandar]

Всеки знае как другите трябва да изживеят живота си, но не и как своя собствен!

[online-money]

"Ако си роден беден, това не е твоя грешка. Но ако умреш беден, това вече е твоя грешка."

Тази статия и аз я четох , доста истини има, уж все ясни неща, но малко хора ги прилагаме когато стигнем до там

[K_W]

[saxmovies]

[mich89]

"Много от провалите в живота са на хора, които са се отказали точно преди успехът да ги споходи."

[alexandar]

[5-ko]

Вървя по една пътека.
Оставям на краката си да ме водят.
Погледът ми се спира върху дърветата, птиците и камъните.
На хоризонта се очертава силуетът на някакъв град.
Напрягам погледа си, за да го различа по-ясно.
Усещам, че градът ме привлича.
Без да зная как, осъзнавам, че в този град мога да намеря всичко, което желая.
Всички мои цели, стремежи и въжделения. Амбициите и мечтите ми са в този град. Това, което искам да постигна, от което имам нужда, това, което най-много искам да бъда, онова, към което се стремя, което опитвам, за което работя, за което винаги съм копнял, онова, което би било най-големият ми успех. Представям си, че всичко това се намира в този град.
Поемам към него, без да се колебая. Малко по-нататък пътеката тръгва стръмно нагоре.
Малко се изморявам, но няма значение. Продължавам.
По-нататък различавам черна сянка на пътя. Когато се доближавам, виждам, че огромен ров ми пречи да продължа. Страхувам се… Колебая се.
Ядосвам се, че не мога да постигна целта си лесно. Така или иначе, решавам да прескоча изкопа. Отстъпвам, засилвам се и скачам… Успявам да го преодолея. Съвземам се и продължавам да вървя. Няколко метра по-нататък се появява втори изкоп. Отново се засилвам и също го прескачам. Тичам към града: пътят изглежда открит.
Изненадва ме пропаст, изпречила се пред мен. Спирам.
Невъзможно е да я прескоча.
Виждам, че отстрани има дъски, пирони и инструменти.
Разбирам, че са там, за да се построи мост. Никога не съм бил сръчен в ръцете… мисля да се откажа.
Поглеждам към бленуваната цел… и намирам сили да се стегна. Започвам да строя моста. Минават часове, дни, месеци. Мостът е готов. Прекосявам го развълнуван и когато стигам до другата страна… откривам стена.
Огромен зид, студен и влажен, който обгражда града на мечтите ми…
Чувствам се сломен…
Търся начин да го заобиколя.
Няма как.
Трябва да се изкача по него.
Градът е тъй близо…
Няма да позволя на зида да ме спре.
Решавам да се покатеря.
Почивам няколко минути и поемам дъх…
Изведнъж виждам край пътя едно дете, което ме гледа, сякаш ме познава.
Усмихва ми се съзаклятнически.
Напомня ми на самия мен… когато бях дете.
Може би затова се осмелявам да изкажа гласно протеста си:

— Защо има толкова препятствия между мен и целта ми?

Детето свива рамене и ми отговаря:

— Защо питаш мен?

Препятствията ги нямаше, преди ти да се появиш…

Препятствията ги донесе ти.

[alexandar]

Необходимост е да си припомняме този факт всеки ден.

[5-ko]

ПРИТЧА ЗА КЛАДЕНЕЦА!

Веднъж магарето паднало в дълбок кладенец. Започнало да вика с колкото глас имало за помощ. На отчаяните му викове се отзовал неговият стопанин. Като видял магарето си той вдигнал безпомощно ръце – да го извади от кладенеца било невъзможно. Тогава стопанинът започнал да разсъждава – „Магарето ми е старо, не му остава много да живее, но искам да си купя друго по-младо, а кладенецът е много дълбок и аз отдавна исках да го затрупам и да си изкопая нов. Така ще убия два заека с един куршум – ще засипя стария кладенец и ще погреба магарето в него.”

Без много да му мисли, той повикал своите съседи и заедно започнали да хвърлят земя в кладенеца. Магарето разбрало, какво се случва и започнало да вика с пълен глас, но хората не обръщали внимание на неговите вопли и стенания, а мълчаливо продължавали да затрупват кладенеца. И така не след дълго магарето замълчало. Пълна тишина. Когато стопанинът погледнал в кладенеца, той видял следната картина: всяко парче земя, което падало на гърба на магарето, то изтръсквало и тъпчело с краката си. След известно време за всеобща изненада магарето се оказало на върха и изскочило от ямата. Това се случило ...

Възможно е в нашия живот да срещаме много трудности и неприятности, да пропаднем в черна дупка от тревоги, но винаги трябва да помним, че нещата се променят и поправят, често, когато някой се опитва да ни стори зло, точно обратното той ни помага да се изкачим на върха. Понякога проблемите, които се появяват могат да ни изтласкат от най-дълбокия кладенец, в който сме попаднали, както се казва - всяко зло за добро.

Всеки проблем – е камък, който се хвърля към нас, но стъпвайки по камъните ние можем да преминем и най-бурния поток.

ЗАПОМНЕТЕ ПЕТ ПРОСТИ ПРАВИЛА:

Освободете сърцето си от злоба, омраза и ненавист – простете на всички, които са ви обидили и ощетили по някакъв начин.
Освободете сърцето си от всякакви вълнения и страхове – повечето от тях са безпочвени и безполезни.
Водете прост, по-обикновен живот и ценете това, което имате.
Давайте повече.
Очаквайте по-малко.

[alexandar]

Ехо
Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооххх!“ За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!“
Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?“
И получило отговор „Кой си ти?“
После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!“
Гласът отговорил: „Възхищавам ти се!“
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!“
И отговорът бил: „Страхливец!“
Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?“
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй.“ После извикал: „Ти си шампион!“ И гласът отговорил: „Ти си шампион!“
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания.
Това се отнася за всичко“.
Извод: Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия!

[alexandar]

[K_W]

Всъщност не е парче хартия, банкнотите се произвеждат от памук, човечеството винаги е зависело от растителните култури, така че нищо ново и невероятно