Запознайте се с истинския Гордън Геко

Дори и 27 години след премиерата си, първата част на филма „Уолстрийт“ продължава да бъде все така актуална.

Един от основните герои в шедьовъра на Оливър Стоун е инвеститор, печелещ милиони и търгуващ „само на сигурно“ въз основа на вътрешната информация, с която разполага. Описаният герой вдъхновява много млади трейдъри да започнат да се интересуват от търговия на фондовите пазари, като показва едновременно забавната и неприятната страна на тази професия. Макар и неговите похвати за търговия да са незаконни, това не му попречва да се превърне в идол за мнозина.

Това е Гордън Геко. Най-добрият инвеститор в Ню Йорк. Безскрупулен, интелигентен и алчен, той е готов на всичко в желанието си да бъде все по-богат. Заслепен от парите, Геко започва да печели все повече и повече, карайки обикновените служители в компаниите, които изкупува и в последствие ликвидира, да страдат.

В образа на Геко се превъплъщава Майкъл Дъглас и според мнозина критици това е една от най-добре изиграните филмови роли в цялата му кариера. Речта, в която Майкъл Дъглас споменава прословутата реплика „алчността е нещо добро”, се превръща в поле на спорове дори между изявени философи и психолози.

Според мнозина образът е просто резултат от гениалното хрумване на сценаристите на филма, но в действителност Гордън Геко е вдъхновен от реален инвеститор, който изрича тези думи по време на откриването на учебната година в Калифорнийския университет през 1986 г.

Това е Иван Боески. Човекът, вдъхновил създаването на образа на Гордън Геко. Истинският Геко.

Иван Боески

Боески е един от най-известните спекуланти в света. Смята се за основоположник на търговията с вътрешна информация. Натрупва огромно за времето си състояние, но в последствие през 1986 г. е принуден да плати 100 милиона долара глоба на властите в САЩ за търговия с вътрешна информация. Днешната равностойност на тази сума е 215 982 721.38 долара, отчитайки инфлацията. Осъден е и на 3.5 години затвор, от които излежава само 22 месеца.

Иван Боески е роден през 1937 г. в Мичиган. Син е на руски имигрант, откъдето идва и славянското му име. Учи в правния университет Michigan State University College of Law, но не се дипломира, тъй като осъзнава, че търговията на фондовите пазари е неговата силна страна. Едва на 27 години получава диплома за завършено висше образование.

На 29 години започва да работи на Уолстрийт за една от финансовите компании на Ротшилд. Преди това се е препитавал като правен чиновник.

След като започва да работи като анализатор на ценни книжа, пред Боески се откриват различни възможности. Той сменя работата си още няколко пъти, преди да основе своя собствена брокерска арбитражна компания през 1975 г. Това става възможно благодарение на заем в размер на $700 000, предоставен от семейството на жена му.

Боески на корицата на списание Time - 1986 г.

Това е и началото на неговата невероятната кариера. Той започва да печели пари, закупувайки акции на компании, които скоро ще бъдат придобити. Получавайки тайно информация, че дадена компания ще скоро ще бъде придобита, Боески купува акциите преди сделката да бъде официално обявена. След като сделката се обяви и акциите се покачат, той просто продава, като по този начин реализира значителен профит за кратко време. Разбира се, този подход на търговия е незаконен.

Една от най-добрите му сделки е през 1984 г, когато печели 65 милиона долара от сделката между Chevron и Gulf. Освен това печели и 50 милиона долара, когато Philip Morris придобива General Food през 1985 г.

Използва различни подходи за набиране на капитал и изкуственото му увеличаване посредством ливъридж, като сумата, с която оперира, достига колосалните 3 милиарда долара, с които безпроблемно финансира покупката на все повече акции. По това време персоналът на компанията, която управлява, надвишава 100 души, но според мнозина те му служели за прикритие, тъй като повечето сделки се извършвали тайно.

Огромният капитал, който управлява, и личното му състояние, което се оценявало на 280 милиона долара през 1980 г., го превърнали в звезда. За разлика от останалите мениджъри, които запазват средно 20% за себе си, Боески прибира 50% от печалбите. Той дори издава книга за търговия посредством арбитражи.

През 1986 г. Боески се появява на корицата на списание Time. В същата година изнася лекция през студенти, в която споменава прочутата фраза “алчността е нещо добро”. (В оригинал: „Greed is all right, by the way. I want you to know that. I think greed is healthy. You can be greedy and still feel good about yourself.“)

Сцената от филма "Уолстрийт"

Малко по-късно през годината обаче Боески е обвинен в търговия чрез вътрешна информация. Първоначално правителството се опитва да засили контрола върху използването на ливъридж, но „надушва” аферата, в резултат на което следователи започват да следят Боески и съдружниците му. (Виж видеото). Съвсем скоро те успяват да съберат неопровержими доказателства и спекулантът е задържан.

Новината разтърсва Уолстрийт и Боески е принуден да плати огромна глоба – 100 милиона долара, а също и да влезе в затвора.

В момента Боески е на 77 години и отказва всякаква публичност. Той обаче продължава да има висок стандарт на живот, доказателство за който е настоящата му къща в Калифорния.

Скорошна снимка на Боески
Настоящата къща на Боески

Невероятната история на Боески вдъхновява режисьора Оливър Стоун да създаде безсмъртния образ на Гордън Геко, който се превръща в синоним на трейдър от Уолстрийт.

Макар и Боески да е обвиняван за начина си на работа, той е признат за един от най-интелигентните инвеститори. Успява да спаси част от богатството си след затихването на скандала и за добро или зло е идол за стотици нови трейдъри.

Антон И.


Бенджамин Греъм – Интелигентният инвеститор

Сериозните физици четат за сър Исак Нютон, за да научат неговата теория за гравитацията. Сериозните инвеститори четат за Бенджамин Греъм, за да научат как да инвестират.

Бенджамин Греъм (1894 -1976 г.) е известен като „баща на инвестирането в стойност“. Уорън Бъфет го нарича „свой учител“. През живота си печели пари както за себе си, така и за своите клиенти, при това без да поема големи рискове. Греъм успешно създава и преподава много принципи, които инвеститорите следват и днес.

С работата си Греъм става легендарен в инвестиционните среди. Той е определян като създател на анализа в професията. Също е популярен автор, като най-известната му книга – „The Intelligent Investor“ (1949), е преведена на български език. Греъм е бил един от първите, които използват единствено финансов анализ, за да инвестират успешно в акции.

В детството си трудностите го връхлитат още на 9 годишна възраст, когато неговият баща умира. Липсата на пари го кара да работи навсякъде и да пести всеки спечелен долар. В последствие той казва, че този период от живота му го е накарал да се научи да управлява финансите си.

След дипломирането си, започва работа на Уол Стрийт, като момче за всичко. Във следващите 15 години той оформя своите виждания за пазара, като печели уважението на всички. „Черният петък“ на 1929 година съсипва изграденият бизнес на Греъм, като благодарение на това, че в последствие се насочва към нестандартни инвестиции, успява някак да оцелее. Той избира компании с добри парични потоци, които са подценени. С прости думи, целта му била да купи активи на стойност 1 лев за 50 стотинки и той прави това много добре, както на теория, така и на практика.

Два основни метода използва Бенджамин Греъм. Първият е свързан с пазарната психология. Виждайки страха и алчността на другите инвеститори, той успява ги използва срещу тях. Вторият е инвестирането в числа.

Греъм подчертава, че е важно да се гледа на пазара все едно е ваш бизнес партньор, който ви предлага 2 сделки всеки ден – покупка или продажба. Понякога цената ще бъде висока, друг път ниска, а е възможно и да е спреведлива. Ако не ви хареса цената – игнорирайте го, защото знаете, че утре ще се върне с нова, различна оферта. Това е методът му за психологията.

Винаги избира инвестиции с достатъчен марж на безопасност. Търсейки подценени компании, Греъм съзнава, че е много възможно цената да спадне преди да достигне високи нива, а този спад той може да го издържи, без да трябва да излиза от сделката. Това и е методът му за числата.

Въпреки изминалото време и вече промененият свят, неговите идеи, методи и концепции продължават да бъдат все така актуални.

Антон И.

Петте най-страхопочитани лица във финансите

При всеки Хелоуин се забелязват деца облечени като вампири, вълци и вещици. Ако обаче децата наистина искат да предизвикат ужас сред възрастните, които им дават бонбони, по-добра идея е те да сложат официален костюм, вратовръзка и обувки и да заплашат, че ще съборят пазара. В тази статия ще разгледаме най-страшните фигури от финансовия свят, които предизвикват ужас на Уолстрийт.

№5 Бил Гейтс

Бил Гейтс е най-добре известен с факта, че е от най-богатите хора в света и създател на компанията технологичен гигант „Майкрософт”. Нещото, което помага на него и на неговата компания да установи почти пълна доминация на пазара не е нивото на превъзходство на технологията, а проницателността на бизнеса му и невероятната му конкерунтноспособност. Когато „Майкрософт” излезе на сцената с МС-ДОС, Ексел, Уорд и след това Уиндоус, много инвеститори се чудеха дали печалбите не са били изплатени под формата на големи дивиденти. Скоро стана ясно, че Бил Гейтс е изграждал империя от невиждан калибър.

Инвеститорите, които обикновено се опитват да влияят на борда на директорите да разпредели печалбите, бяха изумително тихи, докато Бил Гейтс определяше курса на „Майкрософт”, който щеше да доведе компанията до статута на една от най-големите в света. Сега „Майкрософт” разполага с милиарди долари, които се държат в резерви, които могат да бъдат употребени като оръжие или защита, в зависимост от ситуяцията. Независимо дали компанията е изправена пред антитръстови закони или се опитва да пробие на нови пазари, Бил Гейтс е вече страшно внушителен.

№4 Джордж Сорос

Джордж Сорос е описван като пират, който се укрива в различни убежища като Тайланд, Великобритания и Малайзия. Известният валутен спекулатор направи цяло състояние, съкрушавайки различни валути. При победата му над Английската централна банка, Сорос стана почитана фигура, от която се страхуват държавите, които се опитват да защитят крехките си валути. Сорос далеч не е само спекулант, който се занимава с цифрите. Той гледа в дълбочина на проблемите на една държава и се опитва да разпознае грешките й в оценяването на валутата, в политиката й и най-вече да извлече облага от това. Активен във филантропията, която иска да доведе до политически промени, Сорос използва валутните си позиции също и за да нанесе удар по държави, чиято политика е пренебрегвана от повечето спекуланти в полза на позитивните икономически данни. Като притиска тези правителства финансово, Сорос може да предизвика политически промени, които иначе може би никога не биха се случили. Правителствата може и да се страхуват от него, но гражданите на тези държави в крайна сметка може и да са му благодарни (въпреки, че предизвикват страх на Уолстрийт, Сорос и Гейтс са обожавани от благотворителните организации).

№3 Карл Исаан

Карл Исаан е нападател от едно време. Това е човекът, който принуждава Комисията за търговия с ценни книжа е принудена да приеме най-много регулации.

Исаан е създателя на зелената поща (практика при която една компания купува голям брой акции на друга компания и заплашва с изкупуване, което води до бърза печалба, защото компанията, която е на прицел изкупува обратно акциите си на по-висока цена) и е една от основните причини правилата за разкриване на притежателя на акциите да са толкова стриктни. Исаан е извършвал всичко от стрипване на активи и принудителни обратни изкупувания, до отправяне на порицания към главни изпълнителни директори и членове на управителни съвети.

Сега, лишен възможността да реализира печалба по гореизброените начини, Исаан купува контролен или дори миноритарен пакет от компании, които счита за подценени. След това той начертава плана си за създаване на стойност, който се простира от отделяне на печелившите единици, до обратно изкупуване на акции или просто намаляване на големите допълнителни разходи и заплашва с „война” ако съветите му не се следват. При тази репутация, акциите на една компания могат дори да поскъпнат ако тя се откаже да предизвиква гнева на Исаан. Карл Исаан сега работи да създава стойност за акционерите вместо както преди да им я отнема, но една среща с Исаан е достатъчна да разтърси слабо представящите се компании с високо платени директори.

№2 Джон Рокфелер

Джон Рокфелер е може би най-страшната фигура във финансите. Той е бил най-богатия човек в света и все още често се класифицира като такъв. Неговата компания „Стандарт енд ойлс” е контролирала 90% от петролната индустрия на Америка и е била известна с принуждаването на конкуренцията да фалира след което е била изкупувана от кредиторите. Фактът обаче, който прави Рокфелер страшен е абсолютната му вяра в това което е правел. Рокфелер е приложил жестока конкуренция, която е дала по-малко ползи на потребителите отколкото е съсипвала бизнеса в страната. Рокфелер постига големи печалби и големи ползи от практиките на „комбинация”, които сега се наричат „икономии от мащаба”.

Рокфелер е известен с твърдите си практики, при които е използвал огромното богатство на „Стандарт енд ойл”, за да доведе до недостиг на влакове и барели, което съсипва конкурентите му и ги принуждава да минат на неговата страна. Той обаче също трябва да бъде запомнен с акцента си към научно-изследователската и развойна дейност, който намалява загубите и води до спестявания за потребителите. Без съмнение неговата неотклонна амбиция към целите и средствата които е използвал, за да ги постигне, не са изцяло положителни, но заслужават възхищение заради това което е постигнал Рокфелер.

№1 Джей Пи Морган

Джей Пи Морган е богат човек, но не от мащаба на Рокфелер и дори Гейтс. Това, което той притежава повече от всеки друг в този списък, е абсолютната сила. По време на живота му се е казвало, че Бог притежава душите на хората, а останалото е притежание на Джей Пи Морган. Силата, която Морган притежава се дължи както на подходящо избраното време за действие, така и на неговите личностни качества. Морган е бил основния банкер на Уолстрийт, седейки зад компании като „Дженеръл Електрик” и „Интернешънъл Харвестър” по време, когато американската икономика е била на път да експлодира. По това време репутацията на банките е била решителна за емитирането на ценни книги, а не толкова финансите на компанията. В това отношение репутацията на Морган е била златна.

Моментът в който Морган е най-силен и страшен идва по време на паниката от 1907 година. Морган лично събира всички финансови и политически силни лица в своята къща и ги принуждава към преговори, които да разрешат банковата криза. Идеята, че цялата американска икономика е зависела от един банкер, за да оцелее, стряска правителството до такава степен, че се създава Федералния резерв, за да се избегне подобна ситуация в бъдеще.

Заключение

Думата „страшен” е подходяща за описаните мъже. Имената Гейтс, Сорос, Исаан, Рокфелер и Морган включват достатъчно сила (финансова, психологическа и политическа), за да вдъхновят респект и като следствие страх.

Кой е Джим Роджърс?

Ако напишете в Google „Джим Роджърс“ ще видите следните заглавия:

„Джим Роджърс: Източна Европа е пълна бъркотия, няма да инвестирам“

„Джим Роджърс: Гръцкият план е още един пирон в ковчега на еврото“

„Джим Роджърс: Свърши ли Брентът, свършено е и с Лондон като финансов център“

Роденият през 1942 в Балтимор финансист не се плаши да дава радикални прогнози, ярко контрастиращи с кроткото му излъчване на ТВ проповедник.

Уикипедия твърди, че първия си бизнес Джими започнал на пет-годишна възраст – продавал фъстъци и събирал празни бутилки, оставени на стадиона след бейзболни мачове. Не е като да режеш подводници и да ги продаваш за скрап (success story – то  на покойния И.Павлов), но все е нещо.

Роджърс започва първата си работа на Уолстриит в Dominick&Dominick след като завърша Йейл през 1964. През 1970 се присъединява към при Arnhold & S. Bleichroeder и става съосновател на Quantum Fund. Точно така, това е фондът, свързан с Джордж Сорос. През следващите 10 години фондът постига доходност от 4200%. За сравнение през същия десетгодишен период S&P нараства с едва 47%.

През 1980 Роджърс решава да се пенсионира. Предприема две обиколки с мотор през 1980 и 1990, като по време на втората пропътува повече от 160 000 км, преминавайки през 6 континента, което му гарантира публикация в Книгата на Гинес

Роджърс е известен защитник на инвестициите в земеделска земя и притежава дялове в два фонда, инвестиращи в земеделка земя Agrifirma (базиран в Бразилия) и Agcapita Farmland Investment Partnership (базиран в Канада), а през 1998 създава Rogers International Commodity Index

През декември 2007 Роджърс продава жилището си в Ню Йорк за приблизително $16 млн. и се мести в Сингапур. Причината – според Джими момента е изключително подходящ за инвестиции на развиващите се пазари в Азия. „Ако бяхте умни, през 1807 щяхте да се преместите в Лондон, през 1907 щяхте да се преместите в Ню Йорк, а през 2007 – някъде в Азия“. Обърнете внимание, това са думи на 65 годишен човек!

В интервю пред CNBC, излъчено на 5 май 2008, Роджърс заявява, че хората в Китай са изключително мотивирани и че той би желал да живее и дъщерите му да отрастнат в точно такова общество, вече несъществуващо в САЩ и Европа. За инвестиции предпочита малки азиатски икономики като Шри Ланка и Камбоджа, но е скептичен за бъдещето на Идия – „Индия, каквато я познаваме, няма да оцелее още 30 или 40 години“

Роджърс има две дъщери – Happy (родена 2003) и Baby Bee (родена 2008). Последната му книга – A Gift To My Children (2009) – съдържа житейски и инвестиционни уроци за неговите дъщери.