От Deutsche Bank AG отчитат, че отиващата си година е била трудна за по-голямата част от участниците на пазара, след като имаше слаба възвращаемост и най-големите банки в бизнеса отчетоха неуспехи понеже валутите не следваха очакваните движения.
Главният валутен стратег на банката Билал Хафез заяви, че е научил 5 важни урока през 2011та година.
Първият от тях е, че високото ниво на несигурност не означава големи движения на пазара.
'Имайки предвид сътресенията, които удариха пазара през 2011та година – от земетресението в Япония до понижението на кредитния рейтинг на САЩ заради евро кризата, някой би си помислил, че 2011та година е с едни от най-големите движения. В същото време обаче, рейнджът на основните валутни двойки през 2011та година бе под средния и повечето от тях приключват година близко до нивата, на които я започнаха', коментира Хафез.
На второ място той посочва, че монетарната политика вече не е зависима от валутния пазар, като връзката между основния лихвен процент и валутите намалява. Това позволи на австралийския долар и норвежката крона да нараснат въпреки спада в очакванията за лихвените нива.
Като трети урок, Хефез подчертава, че залагането против еврото не е най-добрият начин за търгуване в момент на криза в Европа. Вместо това, най-добрият начин за позициониране по време на криза е покупката на швейцарски франкове през първото полугодие и продажба на унгарски форинт, тъй като евро-кризата се превърна в световна такава.
На четвърто място, стратегът отбелязва, че няма нови 'спасителни валути'. Доларът и йената остават най-добре представящите се валути при по-тежки ситуации на пазарите.
И най-накрая, разделението между развити и динамично-развиващи се пазари е крайно неуместно, според Хефез.
'Разделянето на валутите по такъв начин няма нищо общо с това как те се представят. Тази тенденция напомня за 80те години на миналия век', завърши той.
Главният валутен стратег на банката Билал Хафез заяви, че е научил 5 важни урока през 2011та година.
Първият от тях е, че високото ниво на несигурност не означава големи движения на пазара.
'Имайки предвид сътресенията, които удариха пазара през 2011та година – от земетресението в Япония до понижението на кредитния рейтинг на САЩ заради евро кризата, някой би си помислил, че 2011та година е с едни от най-големите движения. В същото време обаче, рейнджът на основните валутни двойки през 2011та година бе под средния и повечето от тях приключват година близко до нивата, на които я започнаха', коментира Хафез.
На второ място той посочва, че монетарната политика вече не е зависима от валутния пазар, като връзката между основния лихвен процент и валутите намалява. Това позволи на австралийския долар и норвежката крона да нараснат въпреки спада в очакванията за лихвените нива.
Като трети урок, Хефез подчертава, че залагането против еврото не е най-добрият начин за търгуване в момент на криза в Европа. Вместо това, най-добрият начин за позициониране по време на криза е покупката на швейцарски франкове през първото полугодие и продажба на унгарски форинт, тъй като евро-кризата се превърна в световна такава.
На четвърто място, стратегът отбелязва, че няма нови 'спасителни валути'. Доларът и йената остават най-добре представящите се валути при по-тежки ситуации на пазарите.
И най-накрая, разделението между развити и динамично-развиващи се пазари е крайно неуместно, според Хефез.
'Разделянето на валутите по такъв начин няма нищо общо с това как те се представят. Тази тенденция напомня за 80те години на миналия век', завърши той.
